В двореца издигам своя храм.

Оковавам с брилянтни камъни

сърцето си знам!

Принцеса съм все още в твоите мечти.

Не си ме забравил и ти!

Знаеш ли,колко много боли,

когато душата ти страда?

Защо никой не каза,

че в живота има омраза,

няма наслада,има лъжи!

Хората в двореца ме спират.

За теб отново ме питат.

Ще бъдеш ли до мен?

Или ще си отдалечен...

На тази земя от пепелта

възражда се любовта!

Ако го има пламъкът в очите?

За нас в нощта са звездите!

Огънят и страстта.

Единствен си ти на света!

В този палат съм сама.

Потъвам в нощната тъма.

От друга си ти пленен,

но този живот ни е отреден!

Към далечни брегове,

плават мечтите...

Изкачваме с теб върхове,

недокоснати,чисти,вдъхновени!

Понякога достигат ни ветрове,

за да видят ни сломени!