В двореца издигам своя храм.
Оковавам с брилянтни камъни
сърцето си знам!
Принцеса съм все още в твоите мечти.
Не си ме забравил и ти!
Знаеш ли,колко много боли,
когато душата ти страда?
Защо никой не каза,
че в живота има омраза,
няма наслада,има лъжи!
Хората в двореца ме спират.
За теб отново ме питат.
Ще бъдеш ли до мен?
Или ще си отдалечен...
На тази земя от пепелта
възражда се любовта!
Ако го има пламъкът в очите?
За нас в нощта са звездите!
Огънят и страстта.
Единствен си ти на света!
В този палат съм сама.
Потъвам в нощната тъма.
От друга си ти пленен,
но този живот ни е отреден!
Към далечни брегове,
плават мечтите...
Изкачваме с теб върхове,
недокоснати,чисти,вдъхновени!
Понякога достигат ни ветрове,
за да видят ни сломени!
© Благослава Георгиева Все права защищены