Кога избяга мойта дърта сврака,
Останахме двамина с котарака.
Живеехме на село в пущинака,
Но мина времето - умря котака.
Отидох аз при попа опечален,
Да го помоля помен да направи.
И той отвръща ми такъв разпален,
Че имам мисли аз хептен болнави.
Че нямало за тях живот задгробен,
И за подобно адски съд ме чака.
Разбирам те напълно, дядо попе,
Ще си платя дванадесет бондака! ...