11 мар. 2025 г., 06:37

Дядо Поп 

  Поэзия » Юмористическая
59 0 1
Кога избяга мойта дърта сврака,
Останахме двамина с котарака.
Живеехме на село в пущинака,
Но мина времето - умря котака.
Отидох аз при попа опечален,
Да го помоля помен да направи.
И той отвръща ми такъв разпален,
Че имам мисли аз хептен болнави.
Че нямало за тях живот задгробен,
И за подобно адски съд ме чака.
Разбирам те напълно, дядо попе,
Ще си платя дванадесет бондака! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Дунева Все права защищены

Предложения
: ??:??