Плаче, жално стене вън на двора
сам-самичка старата бреза,
пръска пълни шепи бясна хала
сняг по заскрежените стъкла.
Нейде в тъмнината грозно хлопа
някоя открехната врата.
Във комина свири, фъфли – охка
нечия измръзнала душа.
И снегът хрупти изпод краката
вън на някой пътник закъснял.
Ти, апостоле на свободата,
ли си, или съм се припознал? ...