10 feb 2012, 13:14

Дяконе, прости 

  Poesía » Civil
637 0 0
Плаче, жално стене вън на двора
сам-самичка старата бреза,
пръска пълни шепи бясна хала
сняг по заскрежените стъкла.
Нейде в тъмнината грозно хлопа
някоя открехната врата.
Във комина свири, фъфли – охка
нечия измръзнала душа.
И снегът хрупти изпод краката
вън на някой пътник закъснял.
Ти, апостоле на свободата,
ли си, или съм се припознал? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??