Дяволите ми

Mar 11, 2019, 1:08 AM

Poetry

340 1 0

Като стоножките пълзя
по своята стръмнина -
ходом, на ръце, на колена,
тръгнал съм да диря светлината,
по-далеч от онзи сумрак
на битието и тълпата ...
Ето, там в небето святка,
усмихнат ражда се деня,
тъй красив и необятен,
с кристални капчици роса ...
Но влече ме сипея надолу,
отново колената ми кървят, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Дяволите ми

Want to read more?

Random works