Дяволите ми

11.03.2019 г., 1:08 ч.

Поезия

326 1 0

Като стоножките пълзя
по своята стръмнина -
ходом, на ръце, на колена,
тръгнал съм да диря светлината,
по-далеч от онзи сумрак
на битието и тълпата ...
Ето, там в небето святка,
усмихнат ражда се деня,
тъй красив и необятен,
с кристални капчици роса ...
Но влече ме сипея надолу,
отново колената ми кървят, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Дяволите ми

Искате да прочетете повече?

Предложения