Дяволът не тъпче падналите, робите.
Те сами в кал, и воня са се натъркаляли.
Той се стреми към онези – волните,
запътили се към върховете издялани.
Примки хвърля. И някой грешен се улавя.
Един, двама – все пак е някаква печалба.
И цял коневръз да е – няма в това драма.
Повод за вдигане халба след халба.
Границите между маскарите се размива.
Всичко е вече равно, в стръвна гмеж...
Всеки своята чаша гадна гордо изпива.
Секва всякаква жажда за волен летеж... ...