Дяволът не тъпче падналите, робите.
Те сами в кал, и воня са се натъркаляли.
Той се стреми към онези – волните,
запътили се към върховете издялани.
Примки хвърля. И някой грешен се улавя.
Един, двама – все пак е някаква печалба.
И цял коневръз да е – няма в това драма.
Повод за вдигане халба след халба.
Границите между маскарите се размива.
Всичко е вече равно, в стръвна гмеж...
Всеки своята чаша гадна гордо изпива.
Секва всякаква жажда за волен летеж... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация