Дъга

Feb 16, 2008, 2:03 PM

Poetry » Landscape

891 0 4

Дъга
Слънце се възкачва уморено
над заблестелите вълни и къщи.
Към заника си устремено,
безволно тъжно, все се мръщи.
По земята търси твоето присъствие,
за да те огрее, да те стопли.
Вятърът повява. Жътва е.
Нощна музика и тихи вопли.
След кратък ден нощта е дълга,
след летен дъжд – дъга,
оцветена, леко жълта. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Дъга

Want to read more?

Random works