gothwolf
104 results
Заблудени от илюзиите свои, наши,
Стоим и мислим, мислим и ст(р)оим.
Треперим, от самия страх уплашени,
И вечер неуспехите броим.
А пред нас завърта се светът като на лента. ...
Стоим и мислим, мислим и ст(р)оим.
Треперим, от самия страх уплашени,
И вечер неуспехите броим.
А пред нас завърта се светът като на лента. ...
256
1
Отгледах в себе си безброй съдби,
Които сред разрива се разпиляха.
И тръгнаха по собствени следи,
ту блъскаха се, ту пак в едно се сляха.
И припряно почнах пак да ги събирам ...
Които сред разрива се разпиляха.
И тръгнаха по собствени следи,
ту блъскаха се, ту пак в едно се сляха.
И припряно почнах пак да ги събирам ...
480
1
Забравено небе
Затъгува небето за своите птици,
като че ли го забравиха вече,
забравиха как висяха по жици
и сънуваха топлите вечери. ...
Затъгува небето за своите птици,
като че ли го забравиха вече,
забравиха как висяха по жици
и сънуваха топлите вечери. ...
636
1
* * *
След мъртвото вълнение в морето
корабите губят своя бряг.
Задава се отлив – и ето,
тръгват в уморителен бяг ...
След мъртвото вълнение в морето
корабите губят своя бряг.
Задава се отлив – и ето,
тръгват в уморителен бяг ...
736
2
Тя
И всяко утро да започва така!
С мириса на свежест и кафе,
с допира на нежни й ръце,
когато тя и аз сме насаме. ...
И всяко утро да започва така!
С мириса на свежест и кафе,
с допира на нежни й ръце,
когато тя и аз сме насаме. ...
824
1
5
В ръжта
Поле от злато, поле от ръж
разпростира своята снага.
Плисва неочакван дъжд –
след него – тишина. ...
Поле от злато, поле от ръж
разпростира своята снага.
Плисва неочакван дъжд –
след него – тишина. ...
838
5
Пожари
Когато тръгнеш по следите мои
и следваш предначертани пътеки,
потърси ме след хиляда завои -
заровен във листата меки, ...
Когато тръгнеш по следите мои
и следваш предначертани пътеки,
потърси ме след хиляда завои -
заровен във листата меки, ...
663
2
Бих...
Бих избягал, ако имах сили,
далеч от хорска суета
и сред житата есенни, изгнили
да бягам сам, загубен във ръжта. ...
Бих избягал, ако имах сили,
далеч от хорска суета
и сред житата есенни, изгнили
да бягам сам, загубен във ръжта. ...
721
2
* * *
Да запалим в нас пожара двама,
който тлее от години
сред една красива панорама
от цветя през дните нелюбими! ...
Да запалим в нас пожара двама,
който тлее от години
сред една красива панорама
от цветя през дните нелюбими! ...
699
5
* * *
През мен премина любовта
и разбуди скрити вопли.
А по хоризонта на света
изпълзяха есените топли. ...
През мен премина любовта
и разбуди скрити вопли.
А по хоризонта на света
изпълзяха есените топли. ...
657
За птиците и летата
Къде са птичите ята,
в които влюбвах се стократно?
А къде са нашите лета,
при които връщам се обратно ...
Къде са птичите ята,
в които влюбвах се стократно?
А къде са нашите лета,
при които връщам се обратно ...
641
3
В края на лятото
Ако лятото привършва нейде,
в моите и в твоите очи,
ако то и теб отвéде,
ако вятърът смутен ечи, ...
Ако лятото привършва нейде,
в моите и в твоите очи,
ако то и теб отвéде,
ако вятърът смутен ечи, ...
782
2
Забравено море
Има едно забравено от теб море,
нейде в глъбините мои,
изоставено от кораба ти уморен,
заради измислени бури и порои. ...
Има едно забравено от теб море,
нейде в глъбините мои,
изоставено от кораба ти уморен,
заради измислени бури и порои. ...
758
3
Подир облаците
Тихо стéна като път самотен,
останал след дъждовен ден,
създадох си аз спомен воден,
целувайки дъжда студен. ...
Тихо стéна като път самотен,
останал след дъждовен ден,
създадох си аз спомен воден,
целувайки дъжда студен. ...
614
1
Дали?
Дали вкусихме от узрелия плод
на лято, презряло от дългите дни,
или шифроваме вече странния код
на есента, която след нас се роди? ...
Дали вкусихме от узрелия плод
на лято, презряло от дългите дни,
или шифроваме вече странния код
на есента, която след нас се роди? ...
1170
4
Сбогом, лета!
Съкрушен съм отново. Тъгувам
с онази тъга, до болка позната.
С времето дюлево пак се сбогувам,
с цветята, дъгите, с тревата. ...
Съкрушен съм отново. Тъгувам
с онази тъга, до болка позната.
С времето дюлево пак се сбогувам,
с цветята, дъгите, с тревата. ...
1172
8
Птицата
С шума на отминаващото лято
и с огъня от опожарените поля
си отива птицата, която
от мъка едвам прошумоля, ...
С шума на отминаващото лято
и с огъня от опожарените поля
си отива птицата, която
от мъка едвам прошумоля, ...
661
3
Есенно сбогуване
Светът променя се наново,
облича новата си дреха удобна,
завива се с ветровете сурови
и куп листа, на есента подобни. ...
Светът променя се наново,
облича новата си дреха удобна,
завива се с ветровете сурови
и куп листа, на есента подобни. ...
691
1
Сливане
Забързаха се есенните птички...
към топлите лета отново те отлитат,
но остават тук небосвод и всичко
от слънчевия свят, за да опитат, ...
Забързаха се есенните птички...
към топлите лета отново те отлитат,
но остават тук небосвод и всичко
от слънчевия свят, за да опитат, ...
556
2
Слънчогледи
От някогашните поля от слънчогледи,
в които спомени творяхме двама,
останали са няколко цветчета бледи –
признак за бездушна мелодрама. ...
От някогашните поля от слънчогледи,
в които спомени творяхме двама,
останали са няколко цветчета бледи –
признак за бездушна мелодрама. ...
650
5
Върни ми, море, любовта!
Върни ми, море, любовта ми върни,
която удави се на морския залив!
Превърни я, море, в пяна я превърни,
да я изпием с душите заспали! ...
Върни ми, море, любовта ми върни,
която удави се на морския залив!
Превърни я, море, в пяна я превърни,
да я изпием с душите заспали! ...
766
2
Тъга и спомени
През нощта ме навестява пак тъгата,
за да сподели със мен умиращия ден,
докле луната не разпростре снагата
на тялото си мрачно в сивкав тен. ...
През нощта ме навестява пак тъгата,
за да сподели със мен умиращия ден,
докле луната не разпростре снагата
на тялото си мрачно в сивкав тен. ...
1085
5
Бурята
На пода лежах, под масата скрит,
уплашен от поредната буря навън.
Страхът в мен прерасна във стих,
с дъждовен мирис и пролетен сън. ...
На пода лежах, под масата скрит,
уплашен от поредната буря навън.
Страхът в мен прерасна във стих,
с дъждовен мирис и пролетен сън. ...
674
4
Нощем
Отначало е тихо, даже спокойно
и чува се всяко твое дихание...
Дишаш веднъж, а после - безбройно
и вкусвам от твойто ухание – ...
Отначало е тихо, даже спокойно
и чува се всяко твое дихание...
Дишаш веднъж, а после - безбройно
и вкусвам от твойто ухание – ...
774
1
5
Мрак
Нахлува мрак през прозорците сиви
и контурно докосва всеки жалък предмет.
От това те стават някак си живи.
Ех, да имах и аз този късмет, ...
Нахлува мрак през прозорците сиви
и контурно докосва всеки жалък предмет.
От това те стават някак си живи.
Ех, да имах и аз този късмет, ...
628
5
Ще те обичам
Ще те обичам. Без съмнение,
даже и в следобеди дъждовни,
даже, когато морето от вълнение
праща ти погледи любовни. ...
Ще те обичам. Без съмнение,
даже и в следобеди дъждовни,
даже, когато морето от вълнение
праща ти погледи любовни. ...
1156
6
Не съвсем
Обичах те, но не съвсем,
макар да беше като пролет,
макар да внасяше във мен
чувството на полет. ...
Обичах те, но не съвсем,
макар да беше като пролет,
макар да внасяше във мен
чувството на полет. ...
637
4
В отлива
В отлива на нашето море от чувства
удавихме със теб страстта ни
на фона на луната пуста –
символът на нощи пожелани. ...
В отлива на нашето море от чувства
удавихме със теб страстта ни
на фона на луната пуста –
символът на нощи пожелани. ...
662
4
Разделени
Пленен хоризонти наблюдавам,
влюбвам се отново и отново,
но губя се – влакът се задава,
жесток и тромав, от олово. ...
Пленен хоризонти наблюдавам,
влюбвам се отново и отново,
но губя се – влакът се задава,
жесток и тромав, от олово. ...
1018
4
Есента, която ни раздели
Имахме всичко – и звезди, и сезони
имахме... Беше всичко за нас,
но когато есента листата подгони,
отне ми едничката страст, ...
Имахме всичко – и звезди, и сезони
имахме... Беше всичко за нас,
но когато есента листата подгони,
отне ми едничката страст, ...
705
4
Почакай!
Жди меня, и я вернусь
только очень жди –
жди когда наводят грусть
жëлтые дожди... ...
Жди меня, и я вернусь
только очень жди –
жди когда наводят грусть
жëлтые дожди... ...
809
6
Сезони
Ако е сън твоето късно завръщане,
ако звездите единствените в нощта са фенери,
уморени от вечно прегръщане
с първата и последна Венера, ...
Ако е сън твоето късно завръщане,
ако звездите единствените в нощта са фенери,
уморени от вечно прегръщане
с първата и последна Венера, ...
582
2
Отплаване
Не отплавай с лодката на есента,
защото е продънена от дъждовете.
И на страховете тежестта
чака отговор, но безответен. ...
Не отплавай с лодката на есента,
защото е продънена от дъждовете.
И на страховете тежестта
чака отговор, но безответен. ...
680
4
* * *
В загубения ден на щастието мое
да се сбогувам с есента не мога.
А трябва.
Оставам ти небето, което беше твое ...
В загубения ден на щастието мое
да се сбогувам с есента не мога.
А трябва.
Оставам ти небето, което беше твое ...
601
5
Твоята далечност
Безнадеждно е. Вкусвам твоята далечност
и ми загорчава. Довява ми хлад и тъга.
Нима в небето цяла вечност
ще се взирам да дочакам дъга? ...
Безнадеждно е. Вкусвам твоята далечност
и ми загорчава. Довява ми хлад и тъга.
Нима в небето цяла вечност
ще се взирам да дочакам дъга? ...
659
1
Да бях вятър!
на Галина
Вятърът обиден е, че вече теб не водя
в поля междуселски, за да те целува.
Но кажи ми, как това да сторя ...
на Галина
Вятърът обиден е, че вече теб не водя
в поля междуселски, за да те целува.
Но кажи ми, как това да сторя ...
689
3
Тъга и спомени
През нощта ме навестява пак тъгата,
за да сподели със мен умиращия ден,
докле луната не разпростре снагата
на тялото си мрачно в сивкав тен. ...
През нощта ме навестява пак тъгата,
за да сподели със мен умиращия ден,
докле луната не разпростре снагата
на тялото си мрачно в сивкав тен. ...
677
4
Завръщане
Да, всеки път ще се завръщам
в родената от нас нощна тишина,
за да си спомням как със теб превръщах
дните златни в есенна роса; ...
Да, всеки път ще се завръщам
в родената от нас нощна тишина,
за да си спомням как със теб превръщах
дните златни в есенна роса; ...
618
2
Картина
Когато бяхме сами, когато двама
споделяхме си топлите сезони,
стоящи пред безкрайна панорама
от поля и преминаващи вагони, ...
Когато бяхме сами, когато двама
споделяхме си топлите сезони,
стоящи пред безкрайна панорама
от поля и преминаващи вагони, ...
647
3
Горчилка
В следобедното ми кафе се удави
последното усещане за сртаст.
Огорчението във мен не се забави,
придоби над мен върховна власт. ...
В следобедното ми кафе се удави
последното усещане за сртаст.
Огорчението във мен не се забави,
придоби над мен върховна власт. ...
582
2
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
