Дъга
След дъжда се раждаше дъга,
извисяваше се над окъпаните сгради.
Красива бе, не изпитваше тъга
и завиждаха ù и стари, и млади.
Изящна бе със своята снага,
изплетена от дъждовни капки чисти
и горда бе във свойта самота,
отхвърлила и щастие, и мрачни мисли.
И казваха - тя нямала душа,
тъй нямала и грижи, и тревоги,
от нищо се явила на света, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up