30 oct 2008, 0:34

Дъга 

  Poesía » Otra
568 0 4
Дъга
След дъжда се раждаше дъга,
извисяваше се над окъпаните сгради.
Красива бе, не изпитваше тъга
и завиждаха ù и стари, и млади.
Изящна бе със своята снага,
изплетена от дъждовни капки чисти
и горда бе във свойта самота,
отхвърлила и щастие, и мрачни мисли.
И казваха - тя нямала душа,
тъй нямала и грижи, и тревоги,
от нищо се явила на света, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирела Шопова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??