Feb 14, 2010, 10:59 PM

Дъх – като осъзнаване 

  Poetry » White poetry
525 0 2

Като дъх

Само дъх и поемам

Вятър в косите

По пътя препятствия

Всичко цветно втъкавам във себе си

Всичко тъмно разтварям със мене

Аз съм светла боя

Всъщност бяла

Позацапвам се леко понякога

Все по-малко остава цялото

Но светът тъмносин

изсветлява

Изчезвам ли

Не,ние се сливаме

Изчезват контрастите

Уча се

Все по-малко препятствия има

Само дъх

И съм горе

Върхът е мой

Шарена

Какво взех и какво дадох?

Всичко

Вървя и се откривам

Нищо няма смисъл само по себе си

Нищо!

Следващ дъх

Пропита съм

Светът е в мен

И аз съм в него...

22.01.201.

© Милена Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??