Milimili (Милена Иванова)
73 101
14.02.2010 г., 22:59 ч.

Дъх – като осъзнаване 

  Поезия » Бели стихове
526 0 2

Като дъх

Само дъх и поемам

Вятър в косите

По пътя препятствия

Всичко цветно втъкавам във себе си

Всичко тъмно разтварям със мене

Аз съм светла боя

Всъщност бяла

Позацапвам се леко понякога

Все по-малко остава цялото

Но светът тъмносин

изсветлява

Изчезвам ли

Не,ние се сливаме

Изчезват контрастите

Уча се

Все по-малко препятствия има

Само дъх

И съм горе

Върхът е мой

Шарена

Какво взех и какво дадох?

Всичко

Вървя и се откривам

Нищо няма смисъл само по себе си

Нищо!

Следващ дъх

Пропита съм

Светът е в мен

И аз съм в него...

22.01.201.

© Милена Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??