anarilska (Цветана Качерилска)
22 289
Nov 20, 2011, 11:42 AM

Дъжд 

  Poetry » White poetry
1789 0 10

Дъждът е най-големият самотник.

За да изплаче всичките сълзи,

той чука ту гневно, напористо,

ту плахо, предпазливо

по покривите на надеждите

и по стъклата на страха,

по жадните ни длани,

по устните, с които го улавяме.

Подгонва стъпките ни равни

до прагове за никъде

и отчаян, и меланхоличен,

не спира да вали...

© Цветана Качерилска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??