Feb 22, 2011, 8:32 PM

Дъжд 

  Poetry » Love
1053 0 17

Рейнах се в облак с желания слепи,

вейна ме вятър с къдрици от плам...

Грейна в очите ти радостно цвете,

капка пропука в зеница геран.

 

Думи побегнаха - някак ненужни

и тишината се свлече без свян

в лапи на огън, запалил пробуждане -

влюбени атоми пееха в храм...

 

Дъжд се разплака, повярвал във сънища,

длани се сгушиха - птици в гнезда,

мисли препуснаха в чакани пътища,

за да преследват дъх на мечта...

 

Светъл лъч скъса воала на мрака,

вик се изгуби  във друга земя...

Звездни сребрици в души заваляха

и разтопиха на обич - нощта...

 

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??