22 feb 2011, 20:32

Дъжд 

  Poesía » De amor
1088 0 17
Рейнах се в облак с желания слепи,
вейна ме вятър с къдрици от плам...
Грейна в очите ти радостно цвете,
капка пропука в зеница геран.
Думи побегнаха - някак ненужни
и тишината се свлече без свян
в лапи на огън, запалил пробуждане -
влюбени атоми пееха в храм...
Дъжд се разплака, повярвал във сънища,
длани се сгушиха - птици в гнезда,
мисли препуснаха в чакани пътища,
за да преследват дъх на мечта... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??