Дъжд сякаш вечност вали,
пее капчука песен позната,
нещо възкръсва... после боли...
от дъждовната майска соната.
Измамно сме близо в дъжда,
а всъщност безкрайно далече,
и на теб ли шепне притчи нощта,
че е миг радостта, а адът е вечен.
Денят потъна в твоите очи,
след него и аз те прегръщам,
нека дъждът безкрайно вали...
не искам от там да се връщам.