23 may 2014, 9:30

Дъжд 

  Poesía » De amor
701 0 6

Дъжд сякаш вечност вали,

пее капчука песен позната,

нещо възкръсва... после боли...

от дъждовната майска соната.

 

Измамно сме близо в дъжда,

а  всъщност безкрайно далече,

и на теб ли шепне притчи нощта,

че е миг радостта, а адът е вечен.

 

Денят потъна в твоите очи,

след него и аз те прегръщам,

нека дъждът безкрайно вали...

не искам от там  да се връщам.

 

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??