May 28, 2013, 11:22 PM

Дъжд 

  Poetry » Landscape
831 0 2

 

Ходейки по улицата, аз мечтая.
Искам от природата да се смая.
 Дъжда чакам с нетърпение да дойде.
Природата душата си нек' разгърне.
 
 Тъжен и самотен, под него пак бродя.
Като утайка на вселената, за щастие моля.
Завалят ли капките кристални
 се разкриват много тайни.
 
 Отхвърлен и самотен, 
 като стар спомен,
живея за кристалите спасение.
 Затова, Боже, нямам аз търпение.
 
Дори и тъжен, дъждът нещастието измива.
Прави той душата ми щастлива.
Премахва старото ми  ''аз''
като бърз котешки замах.

 

© Добрин Колев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??