Дъжд

28 may 2013, 23:22

Poesía » Del paisaje

866 0 2

Ходейки по улицата, аз мечтая.

Искам от природата да се смая.

Дъжда чакам с нетърпение да дойде.

Природата душата си нек' разгърне.

Тъжен и самотен, под него пак бродя.

Като утайка на вселената, за щастие моля.

Завалят ли капките кристални

се разкриват много тайни.

Отхвърлен и самотен,

като стар спомен,

живея за кристалите спасение.

Затова, Боже, нямам аз търпение.

Дори и тъжен, дъждът нещастието измива.

Прави той душата ми щастлива.

Премахва старото ми ''аз''

като бърз котешки замах.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.