Дъждът вали навън без спирка,
излива се порой навред.
Аз пиян съм като кирка,
кандилкам се назад-напред.
Дъждовно, хладно, ветровито
и всеки в къщи се е сврял.
Копеле съм си навито,
дори да мокър съм парцал.
Пере дъждът, не му и пука!
По пусти улици беснее.
Но с мен - пич с посиняла джука,
да се бъзика той не смее.
Подгизнал съм до всички кости,
всеки казал би веднага:
,,Ей този, Господ да го прости!
Я на ,Рогошко*" да си ляга!"
Пък аз наперен съм, защото
все пак, съм черен гологан.
Ще ритна някога кросното,
но не след този ураган!
Така, че - я ме оставете
да се клатушкам в този ад!
Постфактум, моля ви, помнете:
аз готин съм, макар и гад!
–––––––––––––––––––––––––––––––
* – Рогошко шосе -\дом за вечен покой в Пловдив.
© Георги Янков All rights reserved.