Дъждът вали навън без спирка,

излива се порой навред.

Аз пиян съм като кирка,

кандилкам се назад-напред.

Дъждовно, хладно, ветровито

и всеки в къщи се е сврял.

Копеле съм си навито,

дори да мокър съм парцал.

Пере дъждът, не му и пука!

По пусти улици беснее.

Но с мен - пич с посиняла джука,

да се бъзика той не смее.

Подгизнал съм до всички кости,

всеки казал би веднага:

,,Ей този, Господ да го прости!

Я на ,Рогошко*" да си ляга!"

Пък аз наперен съм, защото

все пак, съм черен гологан.

Ще ритна някога кросното,

но не след този ураган!

Така, че - я ме оставете

да се клатушкам в този ад!

Постфактум, моля ви, помнете:

аз готин съм, макар и гад!

–––––––––––––––––––––––––––––––

* – Рогошко шосе -\дом за вечен покой в Пловдив.