Откога дърветата стоят на бдение,
сухите треви на жълта смърт приличат,
а реките жално лазят по земята,
чакат своето спасение.
Първи капки по стеблата галят,
облаци гърмят тържествено и палят
със светкавици небето,
дъжд живително разлива
свойта мощ като морето,
а земята го отпива
и денят се съживява.
Слънцето отзад без съпротива ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up