Откога дърветата стоят на бдение,
сухите треви на жълта смърт приличат,
а реките жално лазят по земята,
чакат своето спасение.
Първи капки по стеблата галят,
облаци гърмят тържествено и палят
със светкавици небето,
дъжд живително разлива
свойта мощ като морето,
а земята го отпива
и денят се съживява.
Слънцето отзад без съпротива ...