Дъжд

Apr 30, 2005, 12:55 PM

Poetry

933 0 4

Тази нощ навън вали
и по стъклата падат капчици.
Всяка е така различна,
отделена сам сама.
А поиска ли да бъде с друга близка,
двете сливат се в една.
И всичко сякаш се повтаря.
Небето плаче тъй смирено вън.
Луната всяка капчица огрява
и приканва я за сладък сън.
Вятърът повява силно,
сякаш ми говори сам. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Дъжд

Want to read more?

Random works