30 abr 2005, 12:55

Дъжд 

  Poesía
935 0 4
Тази нощ навън вали
и по стъклата падат капчици.
Всяка е така различна,
отделена сам сама.
А поиска ли да бъде с друга близка,
двете сливат се в една.
И всичко сякаш се повтаря.
Небето плаче тъй смирено вън.
Луната всяка капчица огрява
и приканва я за сладък сън.
Вятърът повява силно,
сякаш ми говори сам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??