Тази нощ навън вали
и по стъклата падат капчици.
Всяка е така различна,
отделена сам сама.
А поиска ли да бъде с друга близка,
двете сливат се в една.
И всичко сякаш се повтаря.
Небето плаче тъй смирено вън.
Луната всяка капчица огрява
и приканва я за сладък сън.
Вятърът повява силно,
сякаш ми говори сам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse