Някога насред времето,
някъде на света,
дъжд валя.
И бе тъмна и шеметна
самота.
Хлопна прозорец на вятъра.
На ледена бучка се свих:
в стаята имаше някой.
В стаята светеше.
Ти.
На капки, на струйки, на сляпо
вънка времето се топеше. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up