17 abr 2009, 7:22

Дъжд и светъл прозорец 

  Poesía » De amor
786 0 20
Някога насред времето,
някъде на света,
дъжд валя.
И бе тъмна и шеметна
самота.
Хлопна прозорец на вятъра.
На ледена бучка се свих:
в стаята имаше някой.
В стаята светеше.
Ти.
На капки, на струйки, на сляпо
вънка времето се топеше. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??