Дъжд в очите
Припада слънцето залязващо...
Обагрено във кървавочервено... Колабира...
И пак небето е оловносиво, смазващо -
готово сълзите си неизплакани да заизлива...
Сълзи - като река! Мъчителни! Горещи!
Изплакват мъката набъбнала...
И сякаш искат с тях да върнат нещо,
което отдавна е изгубено и е отминало...
Безмълвна да оставам и да слушам как
безброй желания във мен пулсират...
И само споменът за туй, което е било - незнайно как ...