Този дъжд закъсня. А земята отдавна го чака –
със напукани пръсти крепи и цветя, и треви.
Но смили се ноември – с два облака тихо заплака.
Цяла нощ по стъклата ми бисерни сълзи реди.
Топла влага преля във сърцето ми – чакащо, жадно.
Полъх нежен от шепотни думи – във миг споделен...
Но си тръгна нощта. Тихомълком дъждеца открадна.
През измитите мокри стъкла влиза сухият ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up