Jul 4, 2014, 2:54 PM

Дъждовен акварел 

  Poetry
662 0 0
Дъждовeн акварел
Дъждът не спира. Тупа.
По-тихо от дервиш
се вмъква в стаята,
лудува на пети и атакува.
Завесата ми пада като пулс!
Квадратите се стичат,
а стените ронят дъжд...
Малкият човек на Чаплин
приближава,
сляпото момиче съм
и в дъжда те разпознавам... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??