Дъждовен акварел

4 jul 2014, 14:54

Poesía

661 0 0

Дъждовeн акварел
Дъждът не спира. Тупа.
По-тихо от дервиш
се вмъква в стаята,
лудува на пети и атакува.
Завесата ми пада като пулс!
Квадратите се стичат,
а стените ронят дъжд...
Малкият човек на Чаплин
приближава,
сляпото момиче съм
и в дъжда те разпознавам... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Дъждовен акварел

Искате да прочетете повече?

Propuestas