Дъждовна филантропия
Дъждът – щастлива дълга филантропия
на капки, кацащи в случаен ден.
Реалност, не объркваща утопия –
следобед с топли капки украсен.
Очите си открехвам, само гледам,
дъждът рисува моите черти,
вали и очертава щрих последен,
преди нагоре пак да полетѝ.
В последна капка се оглеждам сàмо
и търся детски поглед отпреди,
откривам го в сърцето, още там е,
в дъгата с тих възторг ще заблести.
Не е последен дъжд, но все е моя
и юлския, през август, и през май
и най-любим сред всичките ми, кой е,
не знам, за мене всеки дъжд е рай.
Дъждовно-идилична филантропия
разпръсква водния изискан плам.
Обича ме дъждът, не е утопия.
Обича ме, защо, това не знам.
© Милена Френкева All rights reserved.
Свързани произведения
Навън вали... Вали и вътре в мен.
И мокри птици кацат по прозореца -
ще бъде студ. Бодлив. И предрешен.
Дете съм. И рисувам слънчогледи. ...
Comments
-
Благодаря, Миночка, дъждът ни обича всички с водната си любов
-
Хубав стих, Миленче, хареса ми дъждът, който те обича, виж колко време вече вали, бъди щастлива и обичана!
-
Благодаря, Жабок, радвам си, че ти харесва
-
Милена, дъждът обича обичащите.
Стихът е много хубав, но открехвам очи ми звучи много поетично, по-скоро очите си отварям. Но не ме слушай -
Благодаря, Вероника и Тони, много сте мили. Лора ме вдъхнови със своето прекрасно дъждовно " Узряване", благодарна съм за вдъхновението, което ми донесе
-
Харесва ми как си го написала,Миленка! Браво!
-
Много красиво!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
