10.06.2022 г., 7:24 ч.

Дъждовна филантропия 

  Поезия
420 2 7

Дъждът – щастлива дълга филантропия
на капки, кацащи в случаен  ден.

Реалност, не объркваща утопия –

следобед с топли капки украсен.
 

Очите си открехвам, само гледам,

дъждът рисува моите черти,

вали и очертава щрих последен,

преди нагоре пак да полетѝ.

 

В последна капка се оглеждам сàмо 
и търся детски поглед отпреди,

откривам го в сърцето, още там е,

в дъгата с тих възторг ще заблести.

 

Не е последен дъжд, но все е моя

и юлския, през август, и през май

и най-любим сред всичките ми, кой е,
не знам, за мене всеки дъжд е рай.

 

Дъждовно-идилична филантропия

разпръсква водния изискан плам.

Обича ме дъждът, не е утопия.

Обича ме, защо, това не знам.

 

 

© Милена Френкева Всички права запазени

Безоблачното време е утопия.
Навън вали... Вали и вътре в мен.
И мокри птици кацат по прозореца -
ще бъде студ. Бодлив. И предрешен.
Дете съм. И рисувам слънчогледи. ...
  1011  15  19 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Миночка, дъждът ни обича всички с водната си любов
  • Хубав стих, Миленче, хареса ми дъждът, който те обича, виж колко време вече вали, бъди щастлива и обичана!
  • Благодаря, Жабок, радвам си, че ти харесва
  • Милена, дъждът обича обичащите.
    Стихът е много хубав, но открехвам очи ми звучи много поетично, по-скоро очите си отварям. Но не ме слушай
  • Благодаря, Вероника и Тони, много сте мили. Лора ме вдъхнови със своето прекрасно дъждовно " Узряване", благодарна съм за вдъхновението, което ми донесе
  • Харесва ми как си го написала,Миленка! Браво!
  • Много красиво!!
Предложения
: ??:??