Jun 16, 2011, 11:22 PM

Дъждовна орисия 

  Poetry » Other
681 0 7

Жици свъсиха вежди изписани,

в гримаса се сбръчка небесното чело,

дъжд изхлипа, той така е орисан –

да плаче, преди на път да поеме.

 

Птици със писък гнездата загърбиха,

къщи - сираци замлъкнаха – голи и боси,

своите шарки изгубиха неми пъстърви,

реката се счупи от  глухи въпроси.

 

Натежаха очите ми – черешови клони,

на дъжда орисията настигна и тях –

все на път, да те търсят. А голи сезони

без свян преобличат се – кат подир кат.

© Даниела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??