Жици свъсиха вежди изписани,
в гримаса се сбръчка небесното чело,
дъжд изхлипа, той така е орисан –
да плаче, преди на път да поеме.
Птици със писък гнездата загърбиха,
къщи - сираци замлъкнаха – голи и боси,
своите шарки изгубиха неми пъстърви,
реката се счупи от глухи въпроси.
Натежаха очите ми – черешови клони,
на дъжда орисията настигна и тях –
все на път, да те търсят. А голи сезони
без свян преобличат се – кат подир кат.