Jun 17, 2014, 10:40 PM

Дъждовна песен 

  Poetry » Other
462 0 1
Косите ми, безкрайна есен,
беляза ли с невидим знак?
Сломен, дъждовната ми песен
доведе ме пред твоя праг.
Блести прозорецът и ясно
смях отвъд завесите ехти.
И аз усещам като пясък
как, мечтание, изтичаш ти.
По устните ми бяга тишина
и аз пристъпвам колебливо.
Тя в тоя късен час не е сама.
Дано, дано да е щастлива! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Random works
: ??:??