Косите ми, безкрайна есен,
беляза ли с невидим знак?
Сломен, дъждовната ми песен
доведе ме пред твоя праг.
Блести прозорецът и ясно
смях отвъд завесите ехти.
И аз усещам като пясък
как, мечтание, изтичаш ти.
По устните ми бяга тишина
и аз пристъпвам колебливо.
Тя в тоя късен час не е сама.
Дано, дано да е щастлива! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up