katenstain (Екатерина Глухова)
156 188
Jun 30, 2011, 10:19 PM

Дъждът 

  Poetry » Love
614 0 0
Дъждът
Дъждът заваля
и намокри косата ми.
Бързо попи към душата ми.
Тя пресъхнал кладенец е
от вечната си самота.
Нейното мълчание
кънти в нощта.
Болката прониква дълбоко.
Отрова във вените...
Сякаш мъртва е вече.
Разпокъсана на хиляди ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Random works
: ??:??