katenstain (Екатерина Глухова)
156 188
30 jun 2011, 22:19

Дъждът 

  Poesía » De amor
603 0 0
Дъждът
Дъждът заваля
и намокри косата ми.
Бързо попи към душата ми.
Тя пресъхнал кладенец е
от вечната си самота.
Нейното мълчание
кънти в нощта.
Болката прониква дълбоко.
Отрова във вените...
Сякаш мъртва е вече.
Разпокъсана на хиляди ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »