Jul 29, 2014, 8:55 PM

Дъждът и тъгата 

  Poetry » Phylosophy
526 0 1

Дъждът! Тъгата доминира.

В студената стая е мрачно.

А дъждът вали – не спира –

навън е толкова невзрачно.

 

Дъждът подбужда мисълта

и отново спомена връща,

миналото винаги е целта,

а действителността е съща.

 

Тъгата неизменно атакува

щастието в дъждa отегчен,

а бъдещето живота рискува

да бъде завинаги съкратен.

 

Живот с щастие превратно

и дъждът с тъгата в кръвта,

търсещ миналото обратно

и по-далече от смъртта.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??