29.07.2014 г., 20:55 ч.

Дъждът и тъгата 

  Поезия » Философска
497 0 1

Дъждът! Тъгата доминира.

В студената стая е мрачно.

А дъждът вали – не спира –

навън е толкова невзрачно.

 

Дъждът подбужда мисълта

и отново спомена връща,

миналото винаги е целта,

а действителността е съща.

 

Тъгата неизменно атакува

щастието в дъждa отегчен,

а бъдещето живота рискува

да бъде завинаги съкратен.

 

Живот с щастие превратно

и дъждът с тъгата в кръвта,

търсещ миналото обратно

и по-далече от смъртта.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??