Пътеките по бузите ми – мокри,
валяло е в душата ми, сега
е тихо, а по нечий равен покрив
дъждът отмерва тактове шега
и бос танцува шеметно сиртаки,
наднича през огради в нечий дом,
света прегръща, след като е плакал,
измива греховете мълчешком
от слепите прозорци в димна пара,
попива мъката и ражда смях,
над струйките вода по тротоара
усеща се дъхът му в допир плах ...