Дъждът вали с мисията си да пречисти хиляди души,

но калта отдавна там стои си и не мож изчисти се уви.

И тоз момент уж върхов, на подем дъждовен, е провал,

че слепи днес са всички хора и никой веч не би мечтал.

И слепотата им тъй явна е, поне я скрийте ако не от срам,

то от съвест... Но и тя забравена е, и тя потънала е в кал.

И така дъждът вали си с мисия, но напразна е, аз знам,

че докато човек обича слепотата, прероден не би умрял...