Дъждът вали с мисията си да пречисти хиляди души,
но калта отдавна там стои си и не мож изчисти се уви.
И тоз момент уж върхов, на подем дъждовен, е провал,
че слепи днес са всички хора и никой веч не би мечтал.
И слепотата им тъй явна е, поне я скрийте ако не от срам,
то от съвест... Но и тя забравена е, и тя потънала е в кал.
И така дъждът вали си с мисия, но напразна е, аз знам,
че докато човек обича слепотата, прероден не би умрял...
© Янита Тодорова Все права защищены