Sep 27, 2008, 3:33 PM

дълбини 

  Poetry » White poetry
765 0 12



за дълго ли
се спрях на хоризонта ти
или съм само
скъсана тъга
като билет за цирк
недоизгледан
като кутия
счупени слънца

обядвах щастие
несбъднато
покълнало в забравата
на нежността
на пагубното ти сега
което е до смърт
изчезващо
самотно в изгрева ми
и в съня

дълбоко ли е
питай сетивата си
недонастроена
аз няма да съм същата
когато
композираш
самота




© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??