27 sept 2008, 15:33

дълбини 

  Poesía » Versos blancos
762 0 12



за дълго ли
се спрях на хоризонта ти
или съм само
скъсана тъга
като билет за цирк
недоизгледан
като кутия
счупени слънца

обядвах щастие
несбъднато
покълнало в забравата
на нежността
на пагубното ти сега
което е до смърт
изчезващо
самотно в изгрева ми
и в съня

дълбоко ли е
питай сетивата си
недонастроена
аз няма да съм същата
когато
композираш
самота




© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??