ДЪЛБОКО В ПАМЕТТА МИ Е ЖЕНА
Когато още беше тъмнина,
и носеше се Дух върху водата,
видя ме тя – Вселенската Жена,
и ме позна със ласка непозната,
в убийствени спирали ме въртя,
усуква ме на огън и порои,
а след това и туфите с цветя
под нейните хитони бяха мои,
молитвите си почнах да чета
и смачках паметта си за атласа –
четирите посоки на света ...